Кратка справка

Тайнствата и боговете на загадъчния конник от „Софрата на Вълчан“

Във времето, когато боговете още нямали лица, а желязото се ценяло повече от златото, когато царят-войн и конник след смъртта си се връщал като покровител на земите и народа си, в склоновете на Източна Стара планина сред гора от вековни дървета било учредено свещено владение на Великата богиня майка. Ядрото на това владение било скалното светилище на Покровителя, устроено от тракийско племе, което било част от общността на гетите преди около три хилядолетия. Покровителят някога бил цар, герой и войн-конник. Съгласно вярата, царят бил смятан за син на Великата богиня майка. Като заслуга за различните негови достойнства, той получил безсмъртие. Така неговата изключителна вътрешна енергия останала на земята сред живите, за да ги закриля и да привлича за тях божията благодат.

Създаването на ново населено място налагало на първо време да се осигури закрилата на Покровителя, като му се осигури подходящ дом. По всяка вероятност това била първопричината за появата на светилището на Покровителя и развиването на култово средище около него.
Скалата с олтара, саркофага и различни други съоръжения за сложния ритуал в чест на Покровителя днес е прочута под името "Софрата на Вълчан войвода" и попада на територията на с. Веселиново (Смядовска община).

Гетите били необикновен народ. Те се различавали от съвременниците си по свойствената само на тях вяра във възможността да се достигне безсмъртие. Техните войни били конници, а най-добрите от тях се стремели, както към физическо, така и към нравствено и интелектуално съвършенство. В каменно ложе-саркофаг на светилището на Покровителя местните жители полагали мъртвите войни, които били достойни да се срещнат с него, за да участва в тайнството на собственото си обезсмъртяване. Различни символи и детайли от светилището имали определена роля в превръщането.

Свещената зона се намира при северния изход на един от планинските проходи. Тя държала ключа на портата между равнините около р. Дунав и богатите пристанища с оживени тържища из Егейско море. Жрецът от свещения център имал нужните знания и способности, за да влияе не само на духовния, но също на религиозния и политическия живот на общността и извън нея. Как той използвал за тази цел скалните съоръжения от "Софрата" и какъв е дялът им в хода на събитията от онова време разглеждам в подготвената за печат книга Тайнствата и боговете на загадъчния конник от „Софрата на Вълчан“.

За това какви са били в живота си обезсмъртените и каква е връзката им със свещената зона при с. Веселиново, а също какво точно представлява тя става въпрос в тази книга. Разказът е посветен на "Софрата", седалище на героя-конник, на останалите свещени места около него в земята на Великата богиня майка и на прочутите Черни кукери – потомци на Покровителя.

Книгата е подготвена за любознателни хора без специална подготовка с интерес към историята на древна Тракия. Тук се разглеждат също въпроси от зората на древната астрономия и някои първи идеи за оразмеряване на огромни територии, каквито столетия по-късно използвали картографите на Александър Македонски.

Информация за книгата можете да поискате на адрес pp.hristova@gmail.com