Историческа, археологическа и археоастрономическа интерпретация

сряда, 23 май 2018 г.

Свещен модел на света – трите стъпала към безсмъртието


В склоновете над с. Веселиново, Шуменско гората крие група скални светилища, оброчни блокове и други обожествявани от древните траки природни чудеса: прочутия водопад “Скока”, пещери, карстови ями и бърза река. По времето, когато светът бил управляван от Всеобхватната богиня майка и нейния Син, всички те заедно представлявали важен център за преклонение с жреци-прорицатели, учители и лечители. Процесът на основаване и развиване на средището продължил столетия, но най-доброто време от неговото съществуване е свързан с ранножелязната епоха около 3 хилядолетия преди нас. Най-голямото от светилищата е известно сред местното население като „Софрата на Вълчан войвода“. Тук, между високите стени на неговата зала били извършвани тайнства в името на Великия бог Слънце и Неговата майка, въплътена в свещената скала. По-високата част от терасата била предназначена за наблюдение на изгревите на небесните тела. Данните служели за уточняване на важни дни от календара на общността.

Скалните светилища са често срещани паметници в планинските зони, обитавани някога от древните траки. На север те достигат до Карпатите, на запад до реките Места и Струма, до северните брегове на Егейско море и до западните земи на Мала Азия на юг и изток. Всяко от светилищата има свой облик, който бил в зависимост от физическите и географските дадености на мястото. Трите светилища край Веселиново станали център на свещена зона за древна тракийска общност, чиито членове се прекланяли пред Великата богиня и нейния Син и смятали, че пътят да се приближат до тях минава през физическото усъвършенстване и духовното обогатяване чрез познанието.

Съществуват по-големи, както и по-високо разположени скални светилища, но тройката край с. Веселиново представя в най-чист вид модела на света според митологичното виждане на траките. Сякаш самите богове разположили на подходящи места по склона на хълма три различни по големина скални масива, като спазвали последователността в размерите им в съответствие със степенуването на обряда, за който били предназначени. В подножието близо до реката се намира най-малкият от тях. На около четиридесет стъпки по-нагоре  вторият продълговат блок лежи успоредно на пътеката към мястото на най-високо разположения и най-големия масив със „Софрата на Вълчан войвода“. Хората оценили местата на скалите като белези на основните нива на космическия ред. Трите скали и близките им водни източници наподобявали съвършен микросвят, затворен в неголямото пространство между хълмовете.

Да познаваш структурата на космоса означава да познаваш света, в който живееш, и силите, които го управляват. Интелектуалните способности на хората от тези далечни хилядолетия по нищо не се отличавали от умствените възможности на съвременния човек. Разликата във възможностите между нас и тях идва от количеството информация, с която разполагаме, и в скоростта, с която тя се разпространява. Знанието ни днес, лежи върху база, събирана и пресявана в продължение на хилядолетия от изключително интелигентни хора. По времето, когато обитателите на зоната открили трите скални масива край Веселиново, те търсели възможност да разберат как е устроен светът и кои са силите, които го управляват. Имали нужда от познанието, за да се справят с природните катаклизми, болестите и епидемиите, с глада и студа. Най-мъдрите измежду тях създали своя общност и превърнали познанието в мото на изповядваната от тях религия. Проповядвали, че физическото и духовното усъвършенстване чрез познанието води до сливане на душата с Космоса и осигурява безсмъртие за най-добрите последователи. Била затворена за непосветените общност, достъпна само за тези, които са в състояние да преодолеят редица физически изпитания и притежават определени знания, а също и да се ръководят от установени морално-етични ценности. Нещо подобно на съвременната максима: Здрав дух в здраво тяло.

Представата за структурата на света е стигнала до нас под формата на народна приказка. Тя има много варианти. Всяко поколение нанасяло корекции там, където текстът бил забравен или неясен, но във всеки от вариантите светът е разделен на три части. Има едно долно царство, управлявано от нереално същество – змей. Неговото тяло е съставено от части на влечуги, копитни животни и птици, които са същества от трите нива на Космоса: вода, земя и въздух. Ето защо в управлявания от него свят цари хаос и смърт. Съществуват още земята, обитавана от хората, и небето с вълшебните слънчеви птици. Героят от приказката попада в подземното царство, като преминава една водна граница. Там той посича змея (т.е. побеждава хаоса и така има възможност да създаде нов по-добър ред за общността), после е издигнат високо в небето към Слънцето от огромна добронамерена птица и накрая донася на земята златната ябълка (плодът на познанието). Следва сватба между юнака и девойката от царството на хаоса, а с нея се поставя началото на нов по-добър цикъл в живота на рода.

Светът в древния космически мит бил устроен в определен ред. Според него в основата на живота е водата, после идват земята и въздуха. Тези елементи имат точни места в пространството: долу е поставена водата, в средата се намира земята, а горе е мястото на небето. В комплекса от светилища скалата, която е в подножието на хълма, бележи първото ниво на космическия ред. Обитателите на зоната я превърнали в светилище, за да омилостивят повелителите на подземните сили и на мъртвите. Близостта с реката отговаря на условието подземният свят да граничи с вода.

Средното положение на втория блок го прави подходящ за обиталище на Великата майка, богиня на Земята и на Свещената планина. А най-отгоре е мястото на светилището, чрез което жрецът контактувал с Великия бог Слънце.

Според митологическия разказ главният жрец или царят-жрец бил нещо различно от обикновен човек. Траките вярвали, че той е син на Великата майка Земя и на Бога Слънце, макар да е роден от обикновена жена. Ето защо той бил посредник между хората и боговете. Но това посредничество не се изразявало чрез физически контакт. Само интелектуалните и етическите качества на жреца  били в състояние да предадат исканията на смъртните и да изложат посланията на безсмъртните. Също като юнака от народната приказка жрецът, следван от поклонниците, изминавал подобен път по време на ритуалното обхождане на трите храма.
Ритуалът трябва да е започвал със запалване на огън, който е нощното проявление на Великия бог и продължавал с церемониално измиване(къпане) в реката, което означава преминаване през хаоса и пречистване на тялото. В древните религии хаосът е нужен, за да се разруши стария ред и светът да се пренареди – обновен и по-добър.

На светлината на факлите жрецът спирал пред трона, врязан в най-ниско разположения каменен блок. Това е кубична форма, която е издълбана върху ръба на скалата в посока към реката. В представите на древните траки тронът е зает от бога или богинята на светилището. Така Той или Тя били точно локализирани на територията на светилището, а жрецът имал определено място, пред което да извърши свещенодействията.

Пред трона на първото светилище молитвите на жреца били отправени към Великия бог на огъня, който през деня е Слънце, а нощем обитава подземното царство и управлява хтоничните сили, повелители на Хаоса и на мъртвите. Върху земята пред трона извършвал възлияние. Действията и молитвите в началото на ритуалното обхождане на светилищата имали за цел да създадат условия за нов жизнен цикъл, като началото на една нова година, инициацията на нов династически водач (цар) или важен стопански период.

Церемонията била повтаряна пред второто светилище. Там тронът е обърнат на север. Молитвите и свещенодействията били посветени на Великата майка в качеството й на богиня на Земята, закрилница на семейството и на децата, на животните.

Кулминацията на обряда били свещенодействията в района на голямото светилище, където е „Софрата“. Преди да преминат границата на храма поклонниците събували обувките си и ги оставяли пред скалния масив. Да се стъпва по скалата с обувки било като да се погази Великата богиня, която е въплътена в нея, и да се оскверни храма. Така шествието преминавало през трите стъпала на космическия ред и неговите участници били готови да изпълнят последната част от ритуала, която ще ги доближи до безсмъртието.

Павлина Петрова

Кратка справка

Тайнствата и боговете на загадъчния конник от „Софрата на Вълчан“

Във времето, когато боговете още нямали лица, а желязото се ценяло повече от златото, когато царят-войн и конник след смъртта си се връщал като покровител на земите и народа си, в склоновете на Източна Стара планина сред гора от вековни дървета било учредено свещено владение на Великата богиня майка. Ядрото на това владение било скалното светилище на Покровителя, устроено от тракийско племе, което било част от общността на гетите преди около три хилядолетия. Покровителят някога бил цар, герой и войн-конник. Съгласно вярата, царят бил смятан за син на Великата богиня майка. Като заслуга за различните негови достойнства, той получил безсмъртие. Така неговата изключителна вътрешна енергия останала на земята сред живите, за да ги закриля и да привлича за тях божията благодат.
Създаването на ново населено място налагало на първо време да се осигури закрилата на Покровителя, като му се осигури подходящ дом. По всяка вероятност това била първопричината за появата на светилището на Покровителя и развиването на култово средище около него.
Скалата с олтара, саркофага и различни други съоръжения за сложния ритуал в чест на Покровителя днес е прочута под името "Софрата на Вълчан войвода" и попада на територията на с. Веселиново (Смядовска община).
Гетите били необикновен народ. Те се различавали от съвременниците си по свойствената само на тях вяра във възможността да се достигне безсмъртие. Техните войни били конници, а най-добрите от тях се стремели, както към физическо, така и към нравствено и интелектуално съвършенство. В каменно ложе-саркофаг на светилището на Покровителя местните жители полагали мъртвите войни, които били достойни да се срещнат с него, за да участва в тайнството на собственото си обезсмъртяване. Различни символи и детайли от светилището имали определена роля в превръщането.
Свещената зона се намира при северния изход на един от планинските проходи. Тя държала ключа на портата между равнините около р. Дунав и богатите пристанища с оживени тържища из Егейско море. Жрецът от свещения център имал нужните знания и способности, за да влияе не само на духовния, но също на религиозния и политическия живот на общността и извън нея. Как той използвал за тази цел скалните съоръжения от "Софрата" и какъв е дялът им в хода на събитията от онова време разглеждам в подготвената за печат книга Тайнствата и боговете на загадъчния конник от „Софрата на Вълчан“.
За това какви са били в живота си обезсмъртените и каква е връзката им със свещената зона при с. Веселиново, а също какво точно представлява тя става въпрос в тази книга. Разказът е посветен на "Софрата", седалище на героя-конник, на останалите свещени места около него в земята на Великата богиня майка и на прочутите Черни кукери – потомци на Покровителя.
Книгата е подготвена за любознателни хора без специална подготовка с интерес към историята на древна Тракия. Тук се разглеждат също въпроси от зората на древната астрономия и някои първи идеи за оразмеряване на огромни територии, каквито столетия по-късно използвали картографите на Александър Македонски.
Информация за книгата можете да поискате на адрес pp.hristova@gmail.com