Историческа, археологическа и археоастрономическа интерпретация

сряда, 22 януари 2020 г.

Скално светилище вместо смартфон!

Павлина Петрова
Наскоро попаднах на впечатляващ коментар. Беше оставен от посетител на уеб страница, посветена на скално светилище от Южна България. Очевидно човекът беше посещавал и други подобни паметници, защото се възмущаваше, как така всички проучватели виждат на тези места някакъв вид астрономическа дейност.

Аз също не съм съгласна, че навсякъде има безспорни следи от каквато и да е астрономическа практика, но има нещо, за което трябва да държим сметка. Скалните светилища във вековете до римската епоха били центровете, които осигурявали информация за календара, за времето като продължителност и като момент подходящ освен за празници, също за оран и посев, за извеждане или прибиране на стадата от планинските пладнища, за подходящия период да се постави началото или края на едно пътуване (било то по суша или по вода). И още много в този дух. Какво да се прави? Древните траки нямали телевизор или смартфон. Те имали само скални светилища. Разчитали на жреца, а той на наблюденията си към изгревите и залезите, чрез които се стараел да бъде полезен на общността.

Изумителна е историята как древният гръцки мъдрец Талес успял да прогнозира годината на невероятен урожай от маслини. Още през зимата той сключил договори и наел всички достъпни му маслобойни за добив на зехтин. В резултат натрупал несметни богатства. Пред познати заявил, че парите не го интересуват. Искал е само да докаже, че знанието има стойност. Сведения за живота му идват от неговите ученици, а за техните трудове ни информират текстове от много по-късни автори. Затова днес знаем какви са неговите открития, но нямаме представа как е стигнал до тях.

Въпросът за това как Талес е провеждал своите изследвания остава открит. Все още дори през първите десетилетия на XXI век историци, физици и астрономи търсят отговар на загадката как е успял да прогнозира слънчево затъмнение, как определил продължителността на годината и разработил слънчево-лунния календар, с който си служим до днес, как стигнал до идеята да раздели годината на сезони. Безспорно трябва да е ползвал някакъв център за наблюдения. Той не разполагал с книги и наръчници, нито с телескоп и компютър. Знанията му идвали от преките наблюдения на небето и може би някои сведения от вавилонските жреци.

По това време или някое столетие по-рано един жрец разработил върху терасата на „Софрата на Вълчан войвода“ графично решение за ориентация във времето и пространството: три неправилни окръжности с множество означения по тях, които ще обясня в следващия постер. Подобно на Талес, неговите единствени инструменти били чифт очи, един хоризонт и небосвода. Както Талес, той разгадал закономерностите в преместването на небесните тела по него и съумял да ги използва. Най-голямото му постижение, поне онова, чиито доказателство е врязано върху скалата, е очертаване на пътя към големите търговски пристанища по бреговете на Егейско море (по-подробно в следващия постер).

Редица небесни и климатични явления се повтарят през период от по няколко десетилетия. Древните изследователи искали символите и рисунките, които използвали, за да маркират различните събития, да са видими и за техните последователи. За разлика от всеки друг материал камъкът е вечен (почти). Вероятно това е била причината древните обитатели на Земята да го предпочитат. Така "записът" на цикли оставал за потвърждение и усъвършенстване от следващите поколения. Самият факт, че скални съоръжения има навсякъде по света, трябва да ни подскаже, че подобна тежка работа за хора без специални инструменти и машини за преместването при някои от светилищата на тонове скална маса имали много важно практическо предназначение. И това било нуждата да се прогнозират явления, които по различен начин оказвали влияние върху живота на околното население. 

Не става въпрос за краткосрочни повторения, като лунните цикли, а за серия от небесни явления, които се завръщат в началната си точка след десетки години. Като слънчевите затъмнения, циклите от суша и наводнения, появата на Венера в строго определено обкръжение от звезди, планети, Луна и т. н.

След като за древните обитатели на планетата и на нашите земи всичко - хубаво и лошо - идва от небето, естествено било да търсят там прогнозата за това, което идва с утрешния ден. Знаците, отнасящи се до климата и календарната дейност на общността, жреците разбирали и разчитали много добре. Въпросите относно бита, политиката, живота и смъртта изглежда се отнасяли по-скоро към психологията.

В много случаи тези прогнози били като да стреляш напосоки и да очакваш, че ще удариш вълк.[1] Но имало наистина талантливи жреци. Наблюдавали, разсъждавали, създавали логически последователности и стигали до важни решения, някои от които са валидни до днес. Първото стъпало на днешното знание е изградено от тях, а някъде там се намират също първите щрихи на нашите смартфони. Те не разполагали с телескоп, микроскоп или компютър. Нямали на разположение дори лист хартия, метър и часовник. Измервали разстонията със стъпки, крачки или конски ход, а времето с преместването на звездите по небето, с продължителността на горене на една факла, шума на вълните от прибоя или ударите на сърцето.

Нещо повече, тези първи мъдреци (така ги наричали древните гърци) нямали още букви, за да запишат идеите си. Изминали няколко столетия след Троянската война преди древните писмени знаци на египтяни, вавилонци, критяни и финикийци да напуснат данъчните регистри и хрониките на жреците и да се превърнат в букви за поетите. Благодарение на тях ние имаме първите сведения за събитията на Балканския полуостров.[2] Изминали още около 2 столетия до появата на текстовете в проза с философско съдържание, преплетено с идеи за строежа на Космоса и за структурата на всичко живо.

Човекът, който току що записал първите си буквени знаци върху хартия, който нямал нито телескоп, нито микроскоп, започнал да обмисля възможността всичко живо и неживо да е изградено от една и съща невидима градивна частица, т. е. достигнал до идеята за съществуването на атома. Човекът, който едва що започнал да ползва слънчевия часовник, благодарение на своята логика, открил безкрайността на Вселената и разбрал, че животът на Земята се е появил от водата.

Древните мъдреци от Тракия също разчитали само на ума си, на способността си да наблюдават и разсъждават. Някои от тях, като прочутия Залмоксис (може да го имало, а може да е име-символ с характерните качества на тракийски жрец), пътували много и държали сметка за това, което научавали. И го предавали на своите ученици. Умеели да видят и проверят данните, да отделят истината от обаятелните измислици. Те използвали скалата, като инструмент, чрез който опознали поведението на Слънцето, Луната и звездите, за да го използват за ежедневните нужди от информация. Не споменавам планетите, защото по онова време, т. е. преди 6 в.пр.н.е., те още влизали в категорията звезди.

Почти всички древни светилища се намират сред дълбок планински пейзаж, заобиколени от вековни гори, и затова тяхната среда е останала почти непроменена. Веселиновското светилище е потънало в забрава още през римската епоха. Само няколко средновековни графита подсказват интереса на българи от 10-12 век, които трябва да са били впечатлени от грандиозната скална тераса и странните съоръжения по нея. Те поставили свои свещени знаци върху камъка, за да почетат Великите богове на народа си, които, подобно на тракийските богове, обитават скалите. Единствено в близките две столетия иманяри са разровили покрова, натрупан от милостивото време, в търсене на съкровища. Терасата на "Софрата" прилича на малък спасителен сал сред пустош от зеленина и нейното уединение до края на миналия век рядко беше нарушавано. 

За съжаление модното в последните десетилетия криворазбрано почитане на Слънцето може да изтрие чрез стотиците подметки на тежки туристически обувки свещените съоръжения - свидетели на ума и волята на поколенията преди нас.

Справочна литература:
Thierry Houlle. L'eau et la pensée grecque: du mythe à la philosophie. Harmattan, 2010
Couprie Dirk L. Heaven and Earth in Ancient Greek Cosmology: From Thales to Heraclides Ponticus. Springer Science, New York, 2011 г.
Dampier, William Cecil. A History of Science and its relation with Philosophy and Religion. Cambridge U Press, L., 1971
Kelley, David H.,Eugene F. Milone. Exploring Ancient Skies: A Survey of Ancient and Cultural Astronomy. Springer, New York, 2011

[1] В текстове на вавилонските жреци се прогнозира, че при затъмнение на Слънцето, царят ще умре. По тази причина по време на затъмнение на трона поставяли негов заместник.
[2] Става въпрос за поемите на Омир.