<h1>Времето на Безсмъртните</h1>

Павлина Петрова

Когато сред хаоса от многобройни свръхсили, управляващи Космоса, се отделили Великата богиня-майка (богиня на Земята и Планината) и нейният Син-Слънце / Огън (богът на Небето), тяхната власт се разпростряла над земи и морета, над планини, скали и светилища. Rелигиозните тайнства били привилегия само на тесен кръг от тракийската аристокрация. Нейната култовата практика се отличавала от ритуалите на  народната религия. Само кастата на избраните можела да постигне безсмъртие. Посветените изпълнявали свещени ритуали – мистерии, скрити от очите на простосмъртните, в планински светилища, чийто достъп бил затруднен от дива растителност.

Тракийското светилище при с. Веселиново било превъзходно място за срещи на една затворена общност, чиито членове не желаят да допуснат зрители. Околната среда с нейните водни ресурси и карстови форми, с гъстата непристъпна плетеница от бодливи храсти и с безшумното присъствие на дивите животни подхождала за място, където царят-жрец и войните-аристократи да се срещат с богове.

Чрез тайните ритуали Посветените търсели духовно и физическо съвършенство с цел да постигнат обезсмъртяване. Осигурявайки си по този начин място във вечно повтарящия се космически кръг: раждане – смърт, те се виждали като посредници на хората пред боговете. Ежедневието на хората и природните явления протичали в кръг, който се повтарял без начало и без край. Изглеждало напълно естествено човешкият живот да подлежи също на повторяемост, както денят и нощта, макар привилегията да се отнасяла само за царя-жрец и неговите съмишленици. Стъпките на техните духове отеквали в залите за молитва, като тази на светилището от "Софрата". Каменоделци издълбали в скалата форми, наподобяващи отпечатъци на техните стъпки. Характерно за отпечатъците е, че размерите им варират в широки граници и никога не са по двойки. Древните траки вярвали, че мъртвите прадеди обитават една свещена земя при студените северни ветрове на митичните Хипербореи. Техните каменните стъпки следват направлението север-юг.

Границите и броят на обитателите на тракийските племена били непостоянни. Краят на бронзовата епоха и цялата желязна епоха били изпълнени с кратки, но многобройни сражения. Не всички битки били епични, като тези от Троянската война, в която участвали тракийски наемници на страната на троянците. Тук става въпрос преди всичко за грабителски междусъседски нападения за отвличане на добитък, земеделска реколта, жени, предмети на лукса, за отмъщение, за разширяване на граници.
В резултат на войните често се променял в състава на съюзите между отделните племена. Това била една от причините за липсата на държавна бюрокрация, която да поддържа система от данни и съответна хронология на събитията. Не съществувало понятие сходни на едиколкоси години преди или след Христа, защото не съществувала още дори идеята за координатна точка във времето. Опитай се да си представиш как би се справил с реда на важни за теб събития без познатия ти календар. Можеш да кажеш: “Роден съм преди двадесет лета”, но не преди 20 години, защото годината с начална и крайна дата още я няма в ежедневието. Ако живееш в онова време, не можеш да кажеш: “Дъщеря ми се роди 340 години след Троянската война”, защото липсват анали. Налага ти се тогава да използваш едно близко и добре познато за събеседника ти събитие. Например, това се случи две лета след Големия пожар или в годината, когато умря Лечителя, или по времето на царуването на Етбеос (не знам дали е съществувал такъв цар, но името е автентично тракийско). Можеш да бъдеш изобретателен в намирането на опорна точка във времето, защото няма правила, няма готови формули. Как и къде във времето ще поставиш едно събитие зависи само от твоя избор.

В този микрокосмос явленията протичат линейно само за кратко – между впечатляващи събития от войни и бедствия. Но действителното свещено време протича в кръг, където всичко се повтаря: ден – нощ, раждане – смърт, оран – посев – жътва, пролет – лято – есен – зима ... Ако си човек, чиито потребности надхвърлят елементарните нужди за преживяване (ядене, спане, забавления), сигурно ограниченията на кръговото време не те задоволяват. Сигурно ще поискаш да видиш какво има отвъд хоризонта и от другата страна на планинския проход. И тогава ще потърсиш начин да напуснеш кръговото време. Ще ти помогнат търговците, които пресичат планината, за да пренасят стоки между земите на северните тракийски племена и моретата на Гърция. Пътят до знанието не е нито кратък, нито лесен. Но не ти липсват възможности. Достатъчно е да следваш Ришкия проход, после да подхванеш реките. Там, където реките се срещат с морето, ще намериш големи търговски центрове и кораби, които ще те отведат накъдето поискаш по широкия свят.

По този път търговци прекарвали за продан тракийски коне, прочути в цяла Гърция. Ниско върху източната стена на пирамидалния олтар на нашето светилище има изсечена в плитък релеф една конска глава. Нейното присъствие тук е оправдано само, ако конят е свещеното животно за храма. А това от своя страна означава, че стопанският живот на обитателите от зоната е тясно свързан с това животно. Една от възможностите е обитателите на близката крепост да преживяват като конници наемани от близките племена и царства по време на война. Много вероятна е също местното население да има за поминък търговията с коне.

През бронзовата и желязната епоха Средиземно море било кръстосвано от търговски кораби. Пристанищните градове представлявали центрова на изкуствата и на знанията. Освен стока корабите превозвали любознателни пътници. Така пътували легендарният Залмоксис, бащата на теоремата за свещения триъгълник Питагор, бащата на модерната астрономия Талес, бащата на картографията Анаксимандър, бащата на историята Херодот и още много от хората, които създали първото стъпало на съвременните знания. Културният обмен бил толкова интензивен, че през втората половина на I хил. пр. н. е. се формирал един общ междудържавен кръг, който обхваща Балканския полуостров, Мала Азия, Северна Африка, Апенинския полуостров и Иберия - днес известен като Елинистическа култура. По това време Гърция била фокуса, който приобщавал интелектуалния елит. Този културен кръг имал за модел една по-ранна културна общност - Микенската. Тя се оформила около едно хилядолетие по-рано. Разпростряла се на почти същата територия, като Елинската и способствала разпространението на знания и умения в това число и в Тракия.