Времето на Безсмъртните

Павлина Петрова

Когато сред хаоса от многобройни свръхсили, управляващи Космоса, се отделили Великата богиня-майка (богиня на Земята и Планината) и нейният Син-Слънце / Огън (богът на Небето), тяхната власт се разпростряла над земи и морета, над планини, скали и светилища. Rелигиозните тайнства били привилегия само на тесен кръг от тракийската аристокрация. Нейната култовата практика се отличавала от ритуалите на  народната религия. Само кастата на избраните можела да постигне безсмъртие. Посветените изпълнявали свещени ритуали – мистерии, скрити от очите на простосмъртните, в планински светилища, чийто достъп бил затруднен от дива растителност.

Тракийското светилище при с. Веселиново било превъзходно място за срещи на една затворена общност, чиито членове не желаят да допуснат зрители. Околната среда с нейните водни ресурси и карстови форми, с гъстата непристъпна плетеница от бодливи храсти и с безшумното присъствие на дивите животни подхождала за място, където царят-жрец и войните-аристократи да се срещат с богове.

Чрез тайните ритуали Посветените търсели духовно и физическо съвършенство с цел да постигнат обезсмъртяване. Осигурявайки си по този начин място във вечно повтарящия се космически кръг: раждане – смърт, те се виждали като посредници на хората пред боговете. Ежедневието на хората и природните явления протичали в кръг, който се повтарял без начало и без край. Изглеждало напълно естествено човешкият живот да подлежи също на повторяемост, както денят и нощта, макар привилегията да се отнасяла само за царя-жрец и неговите съмишленици. Стъпките на техните духове отеквали в залите за молитва, като тази на светилището от "Софрата". Каменоделци издълбали в скалата форми, наподобяващи отпечатъци на техните стъпки. Характерно за отпечатъците е, че размерите им варират в широки граници и никога не са по двойки. Древните траки вярвали, че мъртвите прадеди обитават една свещена земя при студените северни ветрове на митичните Хипербореи. Техните каменните стъпки следват направлението север-юг.

Границите и броят на обитателите на тракийските племена били непостоянни. Краят на бронзовата епоха и цялата желязна епоха били изпълнени с кратки, но многобройни сражения. Не всички битки били епични, като тези от Троянската война, в която участвали тракийски наемници на страната на троянците. Тук става въпрос преди всичко за грабителски междусъседски нападения за отвличане на добитък, земеделска реколта, жени, предмети на лукса, за отмъщение, за разширяване на граници.
В резултат на войните често се променял в състава на съюзите между отделните племена. Това била една от причините за липсата на държавна бюрокрация, която да поддържа система от данни и съответна хронология на събитията. Не съществувало понятие сходни на едиколкоси години преди или след Христа, защото не съществувала още дори идеята за координатна точка във времето. Опитай се да си представиш как би се справил с реда на важни за теб събития без познатия ти календар. Можеш да кажеш: “Роден съм преди двадесет лета”, но не преди 20 години, защото годината с начална и крайна дата още я няма в ежедневието. Ако живееш в онова време, не можеш да кажеш: “Дъщеря ми се роди 340 години след Троянската война”, защото липсват анали. Налага ти се тогава да използваш едно близко и добре познато за събеседника ти събитие. Например, това се случи две лета след Големия пожар или в годината, когато умря Лечителя, или по времето на царуването на Етбеос (не знам дали е съществувал такъв цар, но името е автентично тракийско). Можеш да бъдеш изобретателен в намирането на опорна точка във времето, защото няма правила, няма готови формули. Как и къде във времето ще поставиш едно събитие зависи само от твоя избор.

В този микрокосмос явленията протичат линейно само за кратко – между впечатляващи събития от войни и бедствия. Но действителното свещено време протича в кръг, където всичко се повтаря: ден – нощ, раждане – смърт, оран – посев – жътва, пролет – лято – есен – зима ... Ако си човек, чиито потребности надхвърлят елементарните нужди за преживяване (ядене, спане, забавления), сигурно ограниченията на кръговото време не те задоволяват. Сигурно ще поискаш да видиш какво има отвъд хоризонта и от другата страна на планинския проход. И тогава ще потърсиш начин да напуснеш кръговото време. Ще ти помогнат търговците, които пресичат планината, за да пренасят стоки между земите на северните тракийски племена и моретата на Гърция. Пътят до знанието не е нито кратък, нито лесен. Но не ти липсват възможности. Достатъчно е да следваш Ришкия проход, после да подхванеш реките. Там, където реките се срещат с морето, ще намериш големи търговски центрове и кораби, които ще те отведат накъдето поискаш по широкия свят.

По този път търговци прекарвали за продан тракийски коне, прочути в цяла Гърция. Ниско върху източната стена на пирамидалния олтар на нашето светилище има изсечена в плитък релеф една конска глава. Нейното присъствие тук е оправдано само, ако конят е свещеното животно за храма. А това от своя страна означава, че стопанският живот на обитателите от зоната е тясно свързан с това животно. Една от възможностите е обитателите на близката крепост да преживяват като конници наемани от близките племена и царства по време на война. Много вероятна е също местното население да има за поминък търговията с коне.

През бронзовата и желязната епоха Средиземно море било кръстосвано от търговски кораби. Пристанищните градове представлявали центрова на изкуствата и на знанията. Освен стока корабите превозвали любознателни пътници. Така пътували легендарният Залмоксис, бащата на теоремата за свещения триъгълник Питагор, бащата на модерната астрономия Талес, бащата на картографията Анаксимандър, бащата на историята Херодот и още много от хората, които създали първото стъпало на съвременните знания. Културният обмен бил толкова интензивен, че през втората половина на I хил. пр. н. е. се формирал един общ междудържавен кръг, който обхваща Балканския полуостров, Мала Азия, Северна Африка, Апенинския полуостров и Иберия - днес известен като Елинистическа култура. По това време Гърция била фокуса, който приобщавал интелектуалния елит. Този културен кръг имал за модел една по-ранна културна общност - Микенската. Тя се оформила около едно хилядолетие по-рано. Разпростряла се на почти същата територия, като Елинската и способствала разпространението на знания и умения в това число и в Тракия.

Хоризонтът се наклони надолу и показа Слънцето

Хората трябва да са гледали към небето от незапомнени времена. Човекът винаги е проявявал любознателност и интелигентност. Преди да се появят съвременните средства за забавление хората разполагали със свободни вечери и с много неоползотворена умствена енергия, която посвещавали на звездите. Нещо, което ние вече не правим. Мегалитните съоръжения, китайските кости за предсказания, вавилонските глинени таблички, египетските ръкописи, релефите на маите и още, и още ... – доказват проявата на голям интерес на древните ни предшественици към небесните тела и явления.

Така, че ако искаме да разберем предназначението на системата от канали, жлебове, ямички и олтари, които покриват повърхността на скалната тераса, позната на много българи с названието "Софрата" (край с. Веселиново, Шуменско), ще е най-добре да се пренесем, макар само чрез въображението си, с почти 3 хилядолетия назад. Като начало трябва да се запознаем с различните явления, които древният наблюдател е можел да види на небето и които ние днес все още можем да наблюдаваме.

Преди това трябва да оставим в настоящето всичките си знания и готови формули, назубрени в училище, за да не ни пречат. Нека да се доберем до някои от тези знания сами, по подобие на далечните обитатели на Земята. Читателю, използвай въображението си, за да си припомниш нощното небе и един хоризонт, зад който се появяват хиляди малки звезди, единственото голямо Слънце - богът на боговете за всички народи и времена, както и многоликата Луна. В следващите редове ще се постарая да ти покажа Космоса и нишките, които го свързват със залата и олтарите на "Софрата" така, както смятам, че ги е възприемал древният звездоброец.

Да прекараш нощта, гледайки към ясното небе, означава да опознаеш естеството на Космоса. Първо си представи едно открито място, което ти дава възможност да обхванеш с поглед целия хоризонт. Забележи, че небето наподобява горната половина на една полусфера. Изглежда направено от твърда материя, а по нея са закачени звездите. Долната половина се намира под Земята и е невидима. Усещаш го, защото на източното небе една след друга или на групи се появяват ярки звезди, които много бавно се изкачват нагоре, докато в противоположната посока други звезди потъват надолу под хоризонта, някъде далеко под теб. Ако живееш по време на едно от далечните хилядолетия, ти няма как да знаеш, че Земята е кръгла и се върти. Дори и днес в ежедневието ние се придържаме към очевидното и казваме: “Слънцето се появи иззад хоризонта”. Докато правилният израз е: “Хоризонтът се наклони надолу и показа Слънцето”, защото Земята е тази, която се движи, и хоризонтът е този, който се завърта на изток, а зад него стават видими хиляди неподвижни малки звезди и едно голямо Велико Слънце. Но ние всеки ден се поддаваме на илюзията, както и човекът от каменната ера и от всички времена след него.

Звездоброецът от светилището най-често посрещал изгревите върху площадката на олтара с форма на пресечена пирамида. Периферията на площадката представлява огледален модел на отсрещния хълм. Всяко място от хоризонта има своето съответствие върху площадката и когато някоя ярка звезда кацвала над върховете на дърветата в утринната дрезгавина преди да се появи Слънцето, звездоброецът отбелязвал върху скалата положението ѝ. Многобройните издълбани ямички върху повърхността на олтара са следи от тези наблюдения. Обърни внимание, че те са съсредоточени в рамките на правоъгълната в план фигура, очертана от широки жлебове, които сочат към съответните хлътвания на планинския релеф. Читателю, когато посетиш светилището, избягвай да стъпваш върху площадката с правоъгълника и знаците, които са вдълбани върху него. Пази маркировките от проведени наблюдения, които времето и хората са пожалили. Нека не са поколенията на нашето столетие, които ще ги унищожат.

Гледайки към големия купол над теб, няма да ти отнеме много време, за да забележиш, че звездите се въртят заедно с небесната сфера и изглеждат закачени здраво за купола ѝ. Скоростта, с която небето се завърта, е приблизително едно денонощие, защото на следващата нощ пак ще видим същите звезди да се появяват на изток, а на сутринта Слънцето пак ще изгрее. Слънцето разделя времето на ден и нощ, т. е. на светлина и тъмнина, и ни дава възможност за първи път да използваме понятието време. Времето се ражда в главите ни, подведени от смяната на тъмнината със светлината. Това е едно от първите абстрактни понятия, което не се поддава на докосване и не съществува в Космоса, а е едно усещане за безкрайна повторяемост. Ние създаваме времето, защото го изисква ритъмът на живота.

В онези далечни хилядолетия времето е завързано за пространството и не съществува без него. Така е защото времето се определя от положението на Слънцето върху небето, т. е. без пространствената позиция на светилото не съществува време. Само ако знаем къде се намира в даден момент Слънцето, можем да дефинираме времето като сутрин, обед, вечер или една “копраля” време след изгрев Слънце. Без часовникът, който да отчита механично и напълно независимо от движението на Земята хода на времето, човекът свързвал събитията на своето ежедневие чрез разположението на Слънцето в пространството. Слънцето разделяло живота на хората на цикли: нощ – ден, нощ – ден, нощ ... повторение без начало и край. Този цикъл бил усложнен и удължен чрез смяната на лунните фази: 4 фази, всяка от които продължава 7 дни и малко отгоре.

Предполагаем лунен календар

В югоизточната част на скалната тераса има един сектор очертан от две страни с прави изсечени линии. Ако се вгледаш добре, ще забележиш овала, ограничена от плитки дъгички (луници). Ерозията на камъка е нарушила ръбовете на деликатните им очертания и е трудно да се определи точният им брой. Конфигурацията на знаците наподобява известни от други места лунни календари. В средата на овалата има по-голяма ямичка с неправилна форма.

Хората преосмислили космическите цикли (на Слънцето, Луната, а също и на звездите), като елементи от ежедневието им. Циклите в земеделието означавали оран – посев – прибиране на реколтата и са подвластни на сезоните, сигнализирани от появата или изчезването на небесните тела.

“Щом се покажат Плеадите, щерки Атласови, почвай

            жътвата; оран захващай, когато пък те ще залязват."

(Звездите на съзвездието Плеади могат да се наблюдава през месеците от май до ноември. През останалото време те се намират близо до Слънцето, върху дневното небе и затова остават невидими.)

            "Те четиридесет нощи и дни са от хората скрити,

            после отново, когато годината свърши кръга си,

            пак се явяват — тогава за първи път сърпа точи си.

            Този закон на полята да спазва и който живее

            близо до морския бряг, а и който в гористи клисури

            тучни земи обитава, далеч от морето пенливо.

...

Колчем със слънцестоенето Зевс шестдесет мразовити

            дни изтъркули, тогава звездата Арктур изоставя

точно във този момент Океанските струи свещени,

първа изгрява и блясва, когато се спусне тъмата.

            ... започва се новата пролет.

            По-рано почвай резитба, така за лозите добре е."

(Под Океанските струи разбирай митичната река Океан, която обикаляла ръба на плоската Земя там, където започвал небесният похлупак. Звездата Арктур е от съзвездието Воловар.)

Текст от поемата Дела и дни на Хезиод – древногръцки писател, написана през VIII - VII в. пр. н. е.

Подобен цикъл имало в животновъдството. Той бил определен от време за отглеждане на новородените, сезон за отглеждането на вече възрастните животни във високопланинските пасища и време за прибирането им в селищата.

Разглеждано от пирамидалния олтар, времето започва и се завръща към две специални дати: 2 октомври (плюс-минус един ден) и около 10 март. На тези дати Слънцето изгрява в една седловина на хоризонта. Точката на този изгрев разделя по средата хоризонта между точките на лятното и зимното слънцестоене. 

Хоризонтът на изгревите,
наблюдаван от пирамидалния олтар

Седловината е толкова точно разположена между двете крайни позиции на Слънцето, че според мен си струва някой ден да се провери дали на това място релефът не е изкуствено пресечен. Средният жлеб от правоъгълната фигура на олтара е насочен към тази седловина и разделя на две равни части правоъгълника. Всички означения по площадката и слънчевата страна на олтара са следи от работата на поколения звездобройци. Човече, пази ги! Не се разхождай върху площадката!