Софрата на Вълчан

Легендата

Според легендата преди три столетия Вълчан войвода и неговата чета почивали и се хранели на единствената голяма скална тераса, известна като "Софрата”,  във Веселиновския проход. Тук той причаквал и нападал, минаващата по пътя в ниското, добре охранявана хазна със заплати за служители на Османската империя. А някъде в околността криел ограбеното злато. Повече за произхода на името на скалната тераса може да се прочете в книгата "Софрата на Вълчан. Богове и тайнства".

По време на археологическите проучвания на скалното светилище на това място не бяха открити следи, които могат да се свържат с някой момент от легендата. Безспорно проходът е използван от незапомнени времена, като най-удобния път между севера и юга, защото тук планината е сравнително ниска. Много важно е също, че пътят на юг отвежда към завоя на река Марица и от там чрез нея – директно към южните морета, където по времето на т. нар. Микенска Тракия (края на II - и началото на I хил. пр. н. е.) живели траки. В древността маршрутът бил идеален за търговски и военни начинания. Като се има предвид стратегическата позиция на скалата със Софрата, почти сигурно е, че от най-далечни времена, т. е. още от времето на металните епохи, на това място са се спотайвали всякакъв тип нападатели, в това число и хайдути. Мястото е подходящо за устройване на подобни клопки. Акустиката в тази отсечка на прохода позволява да се чуе от далеко шума на приближаващите се каруци, тропота на коне, както дори и тихите разговори между пътниците.

Олтарът

През първите векова на I хил. пр. н. е., по време на т. нар.желязна епоха, скалната тераса била превърната в голямо открито светилищ. В центъра ѝ се намира висок олтар. Върху горната му повърхност е моделирана полукръгла площадка с врязан правоъгълен жертвеник, чиито канали били използвани за извършване на възлияния. До каналите в най-високата точка на полукръга при разкопки беше открито голямо количество пепел. Това е естественото място за изгаряне на жертвена храна, дарове и ароматични треви. Подробности за устройството на залата, олтарите и другите съоръжения в книгата "Софрата на Вълчан. Богове и тайнства".

Почти всички религии изискват от вярващите да извършват действия за пречистване и да поднасят дарове на храма и на боговете по различни поводи: за здраве, за опрощение, за обещание. Особен вид дар е жертвоприношението. Първоначално била пренасяна човешка жертва. Някои данни на археологията от най-ранната ни история дават основание да се предполага, че през неолита е съществувала доброволната саможертва. Най-възрастният в рода принасял себе си в жертва, след което приготвената от неговото тяло жертвена храна била изяждана. Било своеобразен начин да се осигури родът в особено неблагоприятни сезони и да се спасят по-младите от смърт. За някои учени това е само вид канибализъм. Има предположения за доброволна саможертва на съпруги, решили да последват владетеля в отвъдното. Безспорно е, при всички случаи, че е съществувало принасяне на човешка жертва - добровола или принудителна. През металните епохи, пък и по време на ранното средновековие, траките (I хил. пр. н. е.) и езичниците българи (VIII – X век) поднасяли на боговете пленените неприятели. Постепенно животни, най-вече конят, заместили човешкото жертвоприношение.

Не само в района на светилището, но и в близкото селище от това време, не бяха открити животински кости. За този период от нашата история се знае, че съществували общности, които се въздържали от месна храна и вино, защото това било предписание на религиозната им доктрина.

Конят

В подножието на пирамидата, върху източното ѝ лице, което е обърнато към изгрева, е запазен плитък релеф на конска глава, защото свещеното животно за това светилище бил конят. Смята се, че изборът на свещено животно зависи от стопанската дейност в зоната. Релефът на конска глава в подножието на пирамидалния олтар показва, че животното заемало важно място в поминъка на жителите от съседното селище-крепост.

За символиката на конската глава, за нейната роля в модела на тристепенния Космос в книгата "Софрата на Вълчан. Богове и тайнства".

 

Олтар с форма на софра

В съседство на пирамидалния олтар, в най-високата част от скалната тераса е обособен чрез дълбоки жлебове овален сектор, който наподобява софра. Върху него са вдълбани многобройни дупки с неправилна сферична форма и с различни размери. В историята за софратата на Вълчан войвода по-големите вдлъбнатини са използвани от хайдутите, за да поставят там паниците си.

На този сектор се намира най-високата точка от скалата. Поставените в дупките жалони, очертават направления, които съвпадат с ориентацията на важни канали от останалите сектори на светилището. Овалната плоча наподобяваща софра представлява един вид център за прехвърляне или за съпоставяне на направления от различните сектори на светилището.  Не е изключено именно тя, поради специфичната си форма, да е дала името Софра на скалната тераса.Вероятно далечният спомен за жертвени олтари, които са в същото време жертвени трапези или маси се трансформирал в идеята за познат предмет или разбираема дума "софра", още повече, че двата сектора от скалната тераса имат заоблена форма. Този стар “спомен”, преминал през поколенията, осъвременил се и трябва да се е слял с приключенията на Вълчан войвода.

Върху този блок се намират изключително изобретателни съоръжения за определяне на крайните позиции на Слънцето по отношение на местния хоризонт. Тук неговото начертание е с големи разлики във височините. Повече за тях в книгата "Софрата на Вълчан. Богове и тайнства".