Хоризонтът се наклони надолу и показа Слънцето

Хората трябва да са гледали към небето от незапомнени времена. Човекът винаги е проявявал любознателност и интелигентност. Преди да се появят съвременните средства за забавление хората разполагали със свободни вечери и с много неоползотворена умствена енергия, която посвещавали на звездите. Нещо, което ние вече не правим. Мегалитните съоръжения, китайските кости за предсказания, вавилонските глинени таблички, египетските ръкописи, релефите на маите и още, и още ... – доказват проявата на голям интерес на древните ни предшественици към небесните тела и явления.

Така, че ако искаме да разберем предназначението на системата от канали, жлебове, ямички и олтари, които покриват повърхността на скалната тераса, позната на много българи с названието "Софрата" (край с. Веселиново, Шуменско), ще е най-добре да се пренесем, макар само чрез въображението си, с почти 3 хилядолетия назад. Като начало трябва да се запознаем с различните явления, които древният наблюдател е можел да види на небето и които ние днес все още можем да наблюдаваме.

Преди това трябва да оставим в настоящето всичките си знания и готови формули, назубрени в училище, за да не ни пречат. Нека да се доберем до някои от тези знания сами, по подобие на далечните обитатели на Земята. Читателю, използвай въображението си, за да си припомниш нощното небе и един хоризонт, зад който се появяват хиляди малки звезди, единственото голямо Слънце - богът на боговете за всички народи и времена, както и многоликата Луна. В следващите редове ще се постарая да ти покажа Космоса и нишките, които го свързват със залата и олтарите на "Софрата" така, както смятам, че ги е възприемал древният звездоброец.

Да прекараш нощта, гледайки към ясното небе, означава да опознаеш естеството на Космоса. Първо си представи едно открито място, което ти дава възможност да обхванеш с поглед целия хоризонт. Забележи, че небето наподобява горната половина на една полусфера. Изглежда направено от твърда материя, а по нея са закачени звездите. Долната половина се намира под Земята и е невидима. Усещаш го, защото на източното небе една след друга или на групи се появяват ярки звезди, които много бавно се изкачват нагоре, докато в противоположната посока други звезди потъват надолу под хоризонта, някъде далеко под теб. Ако живееш по време на едно от далечните хилядолетия, ти няма как да знаеш, че Земята е кръгла и се върти. Дори и днес в ежедневието ние се придържаме към очевидното и казваме: “Слънцето се появи иззад хоризонта”. Докато правилният израз е: “Хоризонтът се наклони надолу и показа Слънцето”, защото Земята е тази, която се движи, и хоризонтът е този, който се завърта на изток, а зад него стават видими хиляди неподвижни малки звезди и едно голямо Велико Слънце. Но ние всеки ден се поддаваме на илюзията, както и човекът от каменната ера и от всички времена след него.

Звездоброецът от светилището най-често посрещал изгревите върху площадката на олтара с форма на пресечена пирамида. Периферията на площадката представлява огледален модел на отсрещния хълм. Всяко място от хоризонта има своето съответствие върху площадката и когато някоя ярка звезда кацвала над върховете на дърветата в утринната дрезгавина преди да се появи Слънцето, звездоброецът отбелязвал върху скалата положението ѝ. Многобройните издълбани ямички върху повърхността на олтара са следи от тези наблюдения. Обърни внимание, че те са съсредоточени в рамките на правоъгълната в план фигура, очертана от широки жлебове, които сочат към съответните хлътвания на планинския релеф. Читателю, когато посетиш светилището, избягвай да стъпваш върху площадката с правоъгълника и знаците, които са вдълбани върху него. Пази маркировките от проведени наблюдения, които времето и хората са пожалили. Нека не са поколенията на нашето столетие, които ще ги унищожат.

Гледайки към големия купол над теб, няма да ти отнеме много време, за да забележиш, че звездите се въртят заедно с небесната сфера и изглеждат закачени здраво за купола ѝ. Скоростта, с която небето се завърта, е приблизително едно денонощие, защото на следващата нощ пак ще видим същите звезди да се появяват на изток, а на сутринта Слънцето пак ще изгрее. Слънцето разделя времето на ден и нощ, т. е. на светлина и тъмнина, и ни дава възможност за първи път да използваме понятието време. Времето се ражда в главите ни, подведени от смяната на тъмнината със светлината. Това е едно от първите абстрактни понятия, което не се поддава на докосване и не съществува в Космоса, а е едно усещане за безкрайна повторяемост. Ние създаваме времето, защото го изисква ритъмът на живота.

В онези далечни хилядолетия времето е завързано за пространството и не съществува без него. Така е защото времето се определя от положението на Слънцето върху небето, т. е. без пространствената позиция на светилото не съществува време. Само ако знаем къде се намира в даден момент Слънцето, можем да дефинираме времето като сутрин, обед, вечер или една “копраля” време след изгрев Слънце. Без часовникът, който да отчита механично и напълно независимо от движението на Земята хода на времето, човекът свързвал събитията на своето ежедневие чрез разположението на Слънцето в пространството. Слънцето разделяло живота на хората на цикли: нощ – ден, нощ – ден, нощ ... повторение без начало и край. Този цикъл бил усложнен и удължен чрез смяната на лунните фази: 4 фази, всяка от които продължава 7 дни и малко отгоре.

Предполагаем лунен календар

В югоизточната част на скалната тераса има един сектор очертан от две страни с прави изсечени линии. Ако се вгледаш добре, ще забележиш овала, ограничена от плитки дъгички (луници). Ерозията на камъка е нарушила ръбовете на деликатните им очертания и е трудно да се определи точният им брой. Конфигурацията на знаците наподобява известни от други места лунни календари. В средата на овалата има по-голяма ямичка с неправилна форма.

Хората преосмислили космическите цикли (на Слънцето, Луната, а също и на звездите), като елементи от ежедневието им. Циклите в земеделието означавали оран – посев – прибиране на реколтата и са подвластни на сезоните, сигнализирани от появата или изчезването на небесните тела.

“Щом се покажат Плеадите, щерки Атласови, почвай

            жътвата; оран захващай, когато пък те ще залязват."

(Звездите на съзвездието Плеади могат да се наблюдава през месеците от май до ноември. През останалото време те се намират близо до Слънцето, върху дневното небе и затова остават невидими.)

            "Те четиридесет нощи и дни са от хората скрити,

            после отново, когато годината свърши кръга си,

            пак се явяват — тогава за първи път сърпа точи си.

            Този закон на полята да спазва и който живее

            близо до морския бряг, а и който в гористи клисури

            тучни земи обитава, далеч от морето пенливо.

...

Колчем със слънцестоенето Зевс шестдесет мразовити

            дни изтъркули, тогава звездата Арктур изоставя

точно във този момент Океанските струи свещени,

първа изгрява и блясва, когато се спусне тъмата.

            ... започва се новата пролет.

            По-рано почвай резитба, така за лозите добре е."

(Под Океанските струи разбирай митичната река Океан, която обикаляла ръба на плоската Земя там, където започвал небесният похлупак. Звездата Арктур е от съзвездието Воловар.)

Текст от поемата Дела и дни на Хезиод – древногръцки писател, написана през VIII - VII в. пр. н. е.

Подобен цикъл имало в животновъдството. Той бил определен от време за отглеждане на новородените, сезон за отглеждането на вече възрастните животни във високопланинските пасища и време за прибирането им в селищата.

Разглеждано от пирамидалния олтар, времето започва и се завръща към две специални дати: 2 октомври (плюс-минус един ден) и около 10 март. На тези дати Слънцето изгрява в една седловина на хоризонта. Точката на този изгрев разделя по средата хоризонта между точките на лятното и зимното слънцестоене. 

Хоризонтът на изгревите,
наблюдаван от пирамидалния олтар

Седловината е толкова точно разположена между двете крайни позиции на Слънцето, че според мен си струва някой ден да се провери дали на това място релефът не е изкуствено пресечен. Средният жлеб от правоъгълната фигура на олтара е насочен към тази седловина и разделя на две равни части правоъгълника. Всички означения по площадката и слънчевата страна на олтара са следи от работата на поколения звездобройци. Човече, пази ги! Не се разхождай върху площадката!